Когато бил малък на 6 години Антоан дьо Сент Екзюпери видял веднъж в някаква книга една великолепна картина. Тя изобразявала боа, която гълта някакво диво животно. Писателят нарисувал рисунка като си мислел, че възрастните ще се страхуват от боата. Но те само отговорили: „Че защо една шапка да вдъхва страх?” Те не разбрали! Те не могли да видят, че това всъщност не е шапка, а боа, която е глътнала и смила слон. Но в това няма нищо чудно, защото възрастните никога не могат да разберат детето. Неговите мисли, начинът по който то вижда света, силата която го кара да постъпва по необичаен дори понякога странен начин. Възрастните не могат да разберат детските мечти, интереси, чувства… „Възрастните никога нищо не разбират сами…”

 

       Този кратък цитат е от книгата на Антоан дьо Сент Екзюпери „Малкият принц” и е най-подходящият начин да се разкрие целта и съдържанието на работата на персонала в Детска градина № 29 „Слънце”.

 

       Ако възпитанието е изкуство, то тогава трябва да приемем, че резултатът от това изкуство е отражението на нашия живот.